Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.10 11:09 - Да намериш Христос (част 3): От човека Исус към Христос – Проявеният Бог
Автор: legna Категория: Лични дневници   
Прочетен: 71 Коментари: 0 Гласове:
2




Да намериш Христос (част 3): От човека Исус към Христос – Проявеният Бог

http://istina.bg/da-namerish-hristos-ot-choveka-isus-kam-hristos-proyavenyat-bog/
За да разберем Християнството като езотерично учение, трябва да имаме поне основно разбиране на Христа. И тъй като Христос е най-великото Същество, което някога е посещавало Земята, затова с нашия човешки ум е много трудно, дори бих казал невъзможно, да го обгърнем и разберем в Неговата пълнота – това е въпрос на идните хилядолетия, че и много след тях. Когато говорим за Исус Христос, трябва да знаем, че под това име могат да се разбират три Същества, чисти и величествени, които изграждат връзката от човека до Самия Бог. Тъй като този въпрос е от първостепенна важност, а в същото време изключително малко хора в нашата епоха имат ясно понятие за Христос, първо ще разгледам тези три същества поотделно, за да можем ясно да различаваме техните проявления. Всички християни говорят за Исус Христос, но малцина се замислят защо например в определени случаи в Евангелията е наричан с различна дума – а както знаем никоя буква в оригиналите на тези боговдъхновени текстове не е случайно избрана. Там Той бива наречен Исус, Христос, Словото (Логосът), Синът Божи, Синът Человечески, Месия, Учител и др. Рядко обаче се запитваме дали всички те са синоними или чрез тях евангелистите са искали да ни кажат нещо много по-дълбоко за Спасителя... Теодор Николов  2 7 октомври, 2017 00:24   Прегледи: 283

image

 

Предишни публикации от тази поредица:

Да намериш Христос (част 1): Първи стъпки

Да намериш Христос (част 2): Мисията на Спасителя

 

За да разберем Християнството като езотерично учение, трябва да имаме поне основно разбиране на Христа. И тъй като Христос е най-великото Същество, което някога е посещавало Земята, затова с нашия човешки ум е много трудно, дори бих казал невъзможно, да го обгърнем и разберем в Неговата пълнота – това е въпрос на идните хилядолетия, че и много след тях.

Когато говорим за Исус Христос, трябва да знаем, че под това име могат да се разбират три Същества, чисти и величествени, които изграждат връзката от човека до Самия Бог. Тъй като този въпрос е от първостепенна важност, а в същото време изключително малко хора в нашата епоха имат ясно понятие за Христос, първо ще разгледам тези три същества поотделно, за да можем ясно да различаваме техните проявления.

Всички християни говорят за Исус Христос, но малцина се замислят защо например в определени случаи в Евангелията е наричан с различна дума – а както знаем никоя буква в оригиналите на тези боговдъхновени текстове не е случайно избрана. Там Той бива наречен Исус, Христос, Словото (Логосът), Синът Божи, Синът Человечески, Месия, Учител и др. Рядко обаче се запитваме дали всички те са синоними или чрез тях евангелистите са искали да ни кажат нещо много по-дълбоко за Спасителя.

Нека започнем поред: от земното – през духовното – към Божественото.

 

1. Исус

За разлика от традиционното християнско учение и църковно-богословските възгледи, според които Исус Христос са двете имена на една Божествена Личност, езотеричното християнство прави ясна разлика между двете същностите, познати като „Исус” и „Христос”: Исус е най-напредналата душа от земното човечество, която е имала за задача да подготви тялото, в което на 30-годишна възраст Христос (едно Велико Космическо Същество) да се всели за период от три години, за да осъществи Своята земна мисия.

Така че Исус и Христос са две различни души, и Христос не се ражда на Коледа, а при Кръщението в река Йордан. Христос, Който е изявление на Бога, нямаше нужда да се учи в човешките училища. Защото Той сам казва:

 

„А Иисус им рече: кога издигнете Сина Човечески, тогава ще узнаете, че съм Аз; и нищо не върша от Себе Си, но, както Ме е научил Моят Отец, тъй говоря.” (Йоан 8:28)

Значи, Той се учи направо от Отца, от Великия Дух на Битието, Който е проявен и живее в Него и с Когото е в съзнателно общение. Това се отнася до Христа и великия Божи Дух.

imageНо Исус, макар и много напреднала индивидуалност, позната още като Заратустра, имаше нужда да се учи на Земята. Той беше един Велик Посветен от минали епохи, който беше във връзка с Христа преди Той да слезе на Земята, но все пак в новото тяло на Исус той пак имаше нужда да се учи. Затова той отиде в Египет, когато го гонеше Ирод, за да влезе във връзка с Окултната Школа на Бялото Братство, която по това време беше в Египет и да премине известно обучение и дисциплина, за да се събуди и прояви неговото минало Посвещение и да може да послужи като посредник, чрез когото да се прояви Христос.

Аналогична е и разликата между изключително напредналия дух Беинса Дуно и човека Петър Дънов, у когото през 33-тата му година се всели споменатото Същество и чрез него, както и през всички други истински пророци в миналото, Христос ни даде своите откровения.

 

2. Христос – Слънчевият Дух

 

„Този, който води Мойсей, който се явява на Мойсей в горящия храст, който води народа през пустинята, който прави вода да избликне от скалата, е Господ, Христос! Но времето още не е било дошло, Мойсей не го познава, Мойсей го смята за някой друг.”

Учителя

 

 

„Макар Христос да идва (въплътен на Земята сравнително) късно, Той винаги е присъствал в духовната сфера на Земята. Дори в древните светилища на Атлантида жреците са говорели за „Духа на Слънцето” – за Христос. В древната Индуска епоха Светите Риши са говорели за „Вишва Карман”, Заратустра в древна Персия говори за „Ахура Мазда”, Хермес – за „Озирис”, а Моисей говори за Силата, която, бидейки вечна, внася хармонизация на временното и естественото; Силата в „Аз съм” като предвестник на Христос. Всички са говорили за Христос. Но къде Той е могъл да бъде намерен в онези древни времена? В областта, в която само окото на духа може да проникне – в духовния свят. Христос е бил намиран в духовния свят – работещ в него.”

Рудолф Щайнер

 

imageКогато говорим за Христос, важно е да разберем кой беше онзи възвишен дух, който живя 3 години в тялото Исусово, и който беше толкова напреднал, че бе достигнал до съзнание, при което неговата воля се слива с Божията Воля – както сам Той каза: „Аз и Отец едно сме”.

Преди това е важно да направя едно уточнение: Езотеричната традиция ни учи, че всяка планета има дух, който я управлява, а всяко Слънце в Космоса ръководи еволюцията на небесните тела, които се въртят около него.

За нашата част от Космоса тази индивидуалност, която можем да наречем „Духът на Слънцето” и „Предводителят на цялата Слънчева Система” е именно онзи Дух, който преди почти 2000 години се всели в тялото на Исус и стана връзка между човека и Самия Бог.

Окултен факт е, че над познатите ни ангелски йерархии (от ангели до Серафими), в необятните духовни висоти, има още много по-напреднали същества. Именно към тези висши йерархии принадлежи и Христос. Те са, които приемат импулсите от Великия център и ги изпращат към нашата изявена Вселена чрез своя посредник – Христос, като дори и над Него има още по-висши йерархии. Тези същества, които са отвъд нашите разбирания, образуват Великото Всемирно Братство, което ръководи съдбините на целия Космос и на което са подчинени Бялото и Черното братства. Защото според Християнския езотеризъм злото не съществува като самостоятелен принцип, но съществува, за да изпъкне силата на доброто, което е основа на Битието и Живота.

Важно е обаче да знаем, че Христос, Който преди 2000г. се всели в тялото на Исус, не е Самото Слово, за Което ще стане дума в следващата тема, а един достоен Негов пратеник и служител.

В известен смисъл този Христов дух е Великият Учител на всички същества от нашата Слънчева Система, а Учителите на човечеството като Мелхиседек (Ману), Заратустра, Хермес, Буда и т.н., са неговите ученици. Но и този Христос си има своите Учители, и върви по своя път към още по-големи висоти, които са отвъд всяка възможност да бъдат обхванати от едно човешко съзнание.

Друга разлика е, че Исус, като Велик Учител на човечеството, слиза на Земята многократно във физическо тяло, а Христовият Дух – само веднъж.

В Йоан 1:18 се казва: „Бога никой никога не е видял. Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни”., но този стих често се изопачава и тълкува неправилно, като „единороден” се замества с „първороден”, „единствен”, „единосъщностен с Бога”, и т.н. поради липса на знания от духовната наука.

Рудолф Щайнер обаче разяснява какво е искал да каже евангелиста с тези думи: „През древните времена, когато са написани Евангелията, „двоеродни” са наричали онези, които се раждат чрез смесването на бащината и майчината кръв. А всичко, което се ражда не от плът и кръв, не от човешки намерения, е „родено от Бога”, то е „единородно”.

Онези, които по-рано се наричаха Деца Божи, винаги бяха в известен смисъл „единородни” и учението за Сина Божи е учение за Единородния. Физическият човек е „двоероден”, а духовният човек е „единороден”. С други думи, освен физическото раждане, човек може да мине също и през едно духовно раждане, да се съедини с Духа. Раждане, чрез което той става единороден – Дете, или Син на Бога”.

 

 

„И като се кръсти, Исус веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.”

Матей 3:16,17

В момента на Кръщението, извършено от Йоан Кръстител върху Исус от Назарет, Божественият Дух слезе на Земята и се съедини с човешкото същество Исус от Назарет. От мистична гледна точка, за Христовия Дух кръщението в Йордан означава същото, каквото означава за Духа на Исус раждането във Витлеем.

Но това не е един прост и еднократен процес. Христос постепенно се вселява в телата – астрално, етерно и физическо на Исус. Затова този процес, който започва през 30-тата година от живота на Исус, достига своята пълнота 3 години по-късно, на Мистерията на Голгота. Едва тогава Духът на Господаря на Слънчевата Система е навлязъл изцяло в плътта и по закона за аналогията, според който всички хора са свързани, е внесъл един мощен тласък в цялото човечество.

По този въпрос Рудолф Щайнер казва:

 

„Христос се въплъти в човек, като така доказа, че Божественото може да се постигне в човека. Той беше първият на земята, в когото обитаваше Божественото, а след това стана постоянен, неунищожим идеал за хората.”

 

 

„Всички велики мъдреци и Учители — египетският Хермес, древните индийски Риши, Конфуций, персийският Заратустра — предаваха Божието Слово. Но в Исус Христос това Божие Слово за пръв път се яви на земята в жива форма. Преди Христовото въплъщение човечеството познаваше само Пътя и Истината. Днес вече имаме Пътя, Истината и Живота. Голямата разлика между по-старите религии и християнството е в това, че християнството е кулминацията на предишните религии. Тоест не гледаме на Христос просто като на велик мъдрец и Учител — мъдри Учители има във всички религии — а имаме насреща си човешка личност, която в същото време е и Божествена личност.”

 

3. Словото – Проявената Божия Любов

 

„В начало бе Словото, и Словото беше у Бога, и Словото бе Бог.

То в начало бе у Бога. Всичко чрез Него стана и без Него не стана нищо от онова, което е станало.

В Него бе животът, и животът бе светлината за човеците.”

Йоан 1:1-4

imageСлед въведението за Исус и Христос стигаме до една от Тайните около разбирането на Христовата Същност. А тя е, че докато Христос е един изключително напреднал наш брат, има едно Друго Същество, което Се проявява чрез него и това Същество е познато като Първородният, Логосът, Космичното Слово, Проявената Божия Любов.

Това е именно Онзи, Който е „Глава на Бялото Братство” и за Когото евангелист Йоан пише: „Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало”. Всъщност дори самата дума „Слово” е неправилно преведена в Библията – гръцката дума „Логос”, използвана от евангелист Йоан, означава не само „изговарянето” на словото, което твори, но и мисълта, която предхожда словото и обхваща цялото творение.

Стихът от същото евангелие, че „Словото станало плът” също е един символичен образ, който не следва да се разбира само буквално (в смисъл на плътта на едно тяло), а по-скоро в плътта на всичко, което съществува в цялата Вселена. Така Словото доби конкретен израз, стана видимо, осветено за човешките души – проявено като Любов, която работи в душите и сърцата. Това Слово, със Светлината, топлината и силата, която носи в себе си, събужда Божественото в човешките души и се въплътява в тях.

Окултен факт е, че винаги, когато едно възвишено Същество желае да се прояви в по-низши светове, бива подпомогнато от по-ниските йерархии за тази цел, тъй като разликата във вибрациите от Божествения свят до човешкия е огромна и е почти невъзможно това да се случи без специална подготовка. Затова Учителя казва, че за да дойде Христос на Земята е трябвало да намали своите вибрации 78 милиона пъти. Той споделя още:

 

„Не е лесно един велик дух като Христа да дойде между човеците. Те трябва да работят усилено в течение на няколко хиляди години, за да дойде Христос между тях. Не се слиза лесно на Земята. Ала със Своето слизане на Земята, Христос откри нова епоха в развитието на човечеството. Той очерта пътя, по който единствено може да възлезе човешката душа към Бога.”

Христос е изявената Божия Любов. Но когато говорим за Любовта в духа на истинското Християнство, ние не разбираме нашите човешки чувствания и влечения, но разбираме онази сила, която прави човека безсмъртен и внася чистотата в него. Тази сила обединява и хармонизира хората като братя и сестри, деца на един общ Баща.

Чрез делото на Христос, Словото, проявено като Любов, се всели в човешките души, за да образува основата на общочовешкото братство.

По този начин, образно казано, Бог действа и се проявява чрез Словото, Словото чрез Слънчевия дух Христос, Христос чрез Исус, а в известна степен и чрез всички други свои пратеници, пророци и апостоли. Това е потвърдено и от Исус Христос в Евангелието от Йоан (5:38):

 

„И нямате Неговото Слово постоянно в себе си, защото не вярвате в този, когото Той е пратил.”

По аналогичен начин можем да видим и веригата:

Бог – Словото – Христос – Учителя Беинса Дуно – Петър Дънов

За необходимостта от посредници между Бога и човека свидетелства друг стих от Библията (Съдии 6:12): „И ангелът Господен му се яви и му каза: Господ е с тебе, мъжо силни и храбри”.

А също и многократно от Учителя, например тук:

 

„Казвате: „Ап. Павел казал така…” – На ап. Павел му говорил някой дух, на този дух говорил друг, по-висш дух. Знаете ли през колко среди е минала тази мисъл, докато дойде при нас? За да разберете тази мисъл тъй, както е предадена, трябва да я схванете от този първи дух. Не че Павел не е знаел тези неща. Не, той е преживял много работи и като му ударили 7 по 77, започнал да пише много хубаво.”

imageПричината за това е, че всеки чин в йерархията има директен достъп само до съществата три степени под него. По тази причина ангелите могат да въздействат на растенията, животните и хората, но не и на минералите. Архангелите пък – на животните, хората и ангелите. Затова е казано, че растенията са деца са ангелите, а животните – деца на архангелите. По същия закон най-висшите същества, които могат пряко да влияят на хората, са архаите, известни още като началства. Всички йерархии над тях се изявяват чрез трите чина, стоящи непосредствено над нас в еволюцията. Единствено човекът може да вижда минералните вещества и свободно да манипулира с тях, за да ги използва за всички нужди на своя живот.

Затова е казано например, че арх. Михаил е лицето на Христос и чрез Него се проявява Този мощен Дух. По аналогичен начин, колкото по-напреднала е една индивидуалност, с толкова по-мащабни задачи се занимава, като разпределя по-малките задачи между своите по-малки братя. На подобен принцип са устроени дори и земните йерархични структури, където най-високопоставеният взима най-важните решения, а всеки следващ етаж от стълбицата разделя проектите на по-малки задачи и ги разпределя между служителите според техните длъжности и знания.

* * *

А сега нека разгледаме разликата между тези две велики и могъщи Същества, според Словото на Учителя:

  1. Слънчевият дух Христос:
 

„Като казвам Христос, разбирам Същество, което има непреодолима Любов към човечеството и иска да му предаде ценното, което има в себе си. Това е целта на Христа. Както слънчевата енергия не достига направо до нас, но минава през етерното пространство, така и Божията Любов дохожда до хората чрез Христа, който се явява като посредник на Любовта. Христос отчасти може да се уподоби на красив и светъл слънчев образ”.

 

 

„Много неща научи Христос на Земята. Той знаеше теоретически много закони, но тяхното приложение научи на Земята.”

 

„Христос е онзи бог, Който е свързан с човека и човечеството, и Който има стремеж да проникне, да се роди и възкръсне в човешките души, за да ги направи безсмъртни.”

 

„Мислите ли, че Учителят като слезе на Земята и се облече в плът, не учи? И той учи нещо ново, което не е знаел. И Христос, като дойде на Земята, научи нещо ново за страданието, което по-рано не знаеше.”

 

„Като говорим за Христа, трябва да знаем, че Той е Божий посланик, дошъл да изпълни Неговата воля. Такива са били всички пророци. Христос е най-възвишеното проявление на Бога. Досега човек с такава Любов, с такава широчина на душата, от която да диша такова пълно безкористие, с такова забравяне на Себе Си, като това в Христа, не се е явил. По това именно се отличава Христос. Като говоря за Христа, разбирам Човек, на Когото душата е напълно погълната в Бога и Бог напълно се проявява чрез Него.”

На друго място в беседите си Учителя нарича Христос: „най-великата душа, която някога е посещавала Земята”.

 

  1. Словото (Божията Любов, Христовият Принцип):
 

„Христос е колективен Дух. Той съществува като единица, но същевременно съществува и като колективен Дух. Той е сбор от всички Синове Божи, чиито души и сърца бликат от Живот и Любов. Всички Синове Божи, съединени в едно, всички Разумни души, които живеят в Божествено единение – това е Христос.”

 

„Някой казва: „Ти вярваш ли в Христа?“ В кой Христос? В разпнатия ли? Не, аз вярвам в онзи Христос, Който никога не е бил разпван. Аз зная, че онзи, посланикът на Христа, когото хората разпнаха, това беше един пробен камък, който показа, че хората още не бяха готови за Великата Любов.”

 

„Самоограничението и проявлението на Бога в Битието – това наричаме Христос. Той не е във формата, понеже тя се мени… Като се говори за Христос, ние разбираме първата проява на Бога в Космоса като Любов.”

 

 

„Като проява на Бога, Христос не може да се отделя от Него, не може да се разглежда вън от Него. И когато аз говоря за Христа, считам го не като отвлечен принцип, а като реално въплъщение на Любовта.”

 

„А сега ще се създават разни теории, ще идват разни проповедници да говорят, че Христос ще дойде да спаси света и всички Го очакват. Че какво е Христос? – Христос, това е Любовта в света. Има ли Любов между хората, има и Христос; няма ли Любов между хората, няма и Христос. Има ли Истина и свобода, има Христос; няма ли Истина и свобода, няма и Христос. Има ли Правда и равноправие, има Христос; няма ли Правда и равноправие, няма и Христос. Има ли Добродетел, има Христос; няма ли Добродетел, няма и Христос. Има ли доброта, благост, кротост, въздържание, милосърдие между хората, има и Христос; няма ли тези неща, няма и Христос.”

 

„Всички хора в тяхната целокупност образуват физическото тяло на Христа. Всички Ангели образуват сърцето или духовното тяло на Христа, а всички богове заедно образуват умственото или Божественото тяло на Христа.”

 

„Няма друг човек на Земята, който да е имал по-голяма Любов от Него. Няма и в Космоса вън, и в мистичните дълбочини на душата вътре по-пълно изявление на Любовта от онова, което ние олицетворяваме в Христа.”

 

„Преди Авраама беше Бог, Христос, Великият Принцип – Любовта.”

 

„Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си – пророците и светиите, но те не можаха да свършат работата като трябва. Когато Христос, Синът Божи слезе на земята, работниците от цялото Небе се съединиха с Него в Негово Име, за да довършат започнатото дело.”

 

„Христос казва: „Аз съм виделината на света”. Значи като е дошъл на Земята, Христос е станал отражение на Божествената Светлина. На същото основание казвам, че всеки човек на Земята, който ви обича, е проводник или отражение на Любовта на някое близко на вас същество от невидимия свят.”

 

„Преди да беше Авраама, Аз Съм. „Кой е Този „Аз Съм”? Божественият Принцип. Достатъчно е да помисли човек за този принцип, за да се изпълни със свещен трепет.”

 

 

„Един е Той, макар да го схващат хората ту като исторически, ту като космичен, ту като мистичен. Всички тези думи трябва да се оживеят в истинското познаване на Христа като изявена и проявена Любов на Бога.”

 

„Едно време Христос попита учениците: „Какво мислят за мене, кой съм аз?” Отговорили му: „Едни мислят, че ти си Исая, други, че си някой от пророците”. – „А вие какво мислите?” Един се осмелил да каже: „Ти си Христос, Син на Бога живаго”. Но той не изказал още истината, а Христос го коригирал, като му казал: „Плът и кръв съм”. И добавил: „Хората не са ти открили това, но Отец мой”. Туй, което му е казал, когато го е коригирал, то не е писано в Евангелието. Ще ме запитате: „Какво е писано?” Ще ви го кажа, но когато Любовта заживее във вас.”

 

„Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исус, подразбира се онова съединение на Исус с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което стана възможно осъществяването на една Божествена идея на земята. Такъв е великият Закон на земята: за да се свърши Божието дело, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето. В случая това Същество беше колективният Божи Дух. Законът е такъв, че зад всеки посветен от земята стои едно възвишено космично Същество. От това гледище Христос е колективен Дух. Той съществува като Единица, но същевременно е и колективен Дух. Той е сбор от всички Синове Божи, съединени в Едно, чиито души и сърца бликат от живот и Любов.”

 

„Когато в Евангелието се говори за слизането на Духа върху Исуса, разбира се онова съединение на Исуса с колективния Дух на Разумния свят, благодарение на което става възможно осъществяването на една Божествена идея на земята. Такъв е законът на земята – за да се върши Божието дело на земята, трябва един човек от земята да се съедини с едно Същество от Небето. В този случай Съществото от Небето беше Колективният Божи Дух.”

 

„Кой е Христос? Аз не говоря за онзи Христос, Когото евреите разпънаха преди две хиляди години. Този Христос беше много слаб човек. Аз ви говоря за един Христос, Който никога не е бил разпъван в света. Той представлява Великото в света. Него може да наричат Христос, но Той има друго име — свещено име има Той, което вие трябва да знаете.”

 

 

„Христос – това е първият, най-големият наш Брат, Който се е родил, Който пръв е приложил всички Божествени правила, всички Божествени добродетели. Той е първият брат, Който е издържал сполучливо Своя изпит и Който е пожертвал всичко за Своите братя. Тези планини, тези реки – всичко, което виждаме в природата, е израз, проявление на този велик Брат.”

 

„Като се говори за Христа, ние разбираме първата проява на Бога в космоса като Любов.”

 

„Първата проява на Бога е Логосът, т.е. Разумността, Словото. После се явява Светлината, като резултат на Божественото Проявление.”

 

„Някои наричат Христа Син Божи. Ние не можем да разберем Сина Божи, докато не разберем Любовта. Думата Син подразбира Любовта; тя крие в себе си един от Божествените Методи в света. И когато Христос дойде в света, Той донесе един велик метод за проявяване на Любовта — в тази именно Любов е връзката на безсмъртието. Тази Любов започва със Закона на саможертвата.”

 

„Мнозина твърдят, че човек може да се спаси само чрез Христа. Това е буквоядство! Какво представлява Христос? Христос е символ на Божията Любов. Следователно, щом вярвате в Любовта и живеете според нейните изисквания, вие можете да се спасите. Като казвам, че с Любовта човек може да се спаси навсякъде, аз разбирам Първичния Живот, Първичния Език, Първичната Любов на голямото разнообразие, в която невежият може да се спаси.”

* * *

В Евангелие от Йоан (14:6), Христос ни казва:

 

„Аз съм Пътят и Истината и Животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене”.

Време е това познание да бъде разбрано, за да избегнем една опасност, към която клонят много съвременни християни – идолизирането на историческата личност Исус Христос, като Църквата официално твърди, че Той е „единосъщен” със Самия Бог.

Това е лъжа!

За да създаде Бог Своето Творение, Той трябва да обособи (еманира) една част от Себе Си и да я прояви като отделно Същество. Как е възможно това ограничено Същество да бъде същото като Абсолюта, Който е безграничен както в пространството, така и във времето? Как може часовникарят да е единосъщен дори и с най-съвършения си часовник?

Христос може да е подобносъщностен, може да е единороден, може дори да е първороден, но нито Той, нито който и да било, ще бъде някога единосъщностен с Бога.

И Сам Христос ни каза, вместо да се молим и кланяме на земни идоли или икони, да се обръщаме не към кой да е, а към Бога, Който е над всичко и всички:

 

„А молете се тъй: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята…” (Мат 6:9,10)

Само чрез разбиране на Христос и Неговата роля в цялата еволюция на човечеството ще можем да станем Негови съзнателни и разумни служители. И един ден ще кажем като апостол Павел:

 

„Вече не аз живея, но Христос живее в мене.”

Суеверие е обаче представата, че е достатъчно само да вярваме, че Христос е Божи Син, за да се спасим. Това по нищо не се различава от схващанията на дивите племена, които се кланят на животински тотеми и идоли с подобни безпочвени надежди.

За да напредваме в своето развитие и да станем истински Божи Синове и Дъщери, ни е необходимо много повече от проповядваното в църквите лековерие – нужни са ни знания.

Нужно е и разбирането, че Христовото пришествие не е еднократно събитие, след което Той се е върнал на Небето, а да осъзнаем ясно, че Той продължава да работи за нашето развитие и днес, и до свършека на света.




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031